In short, I inherited my grandfather's collection of films / diapositives, and between them, I found quite a few rolls of this tourist trip to Bulgaria back in... 60s? (feel free to correct me), and while I identified quite a few pictures from the Shipka monument, Sofia, Vratsa, Veliko Tarnovo, Plovdiv, Gabrovo and Bachkovo Monastery, there are other pictures that neither me nor Google Lens could identify.

Feel free to provide your ideas and suggestions, so I could try to recreate them whenever I'll come over as a tourist!

Понякога като ми писне да работя от вкъщи, отивам в някое кафене (обикновено Старбъкс, че ми е най-близко). В резултат постоянно чувам изцепки, някои от които съм записал. Черпя ви с кратък списък:

1. Две момчета питат GPT да им измисли пожелание за рожден ден на тяхна приятелка.
   Супер впечатлени, питат го да ги roast-не. Тъпото AI вместо да ги нахрани, както е промпта, почва да им прави псевдо-психоанализа и те – Оооооще по-впечатлени:
   „Уау, това е риалити чек, така добре ме познава!!! Това е дийп шит, казвам ти! Човек, вярно е, аз съм станал супер нийди.“

2. Две момичета: „Дженюънли ти казвам, това според мен това е холдоувър от някво друго висинити“. "Добре, това не ти ли ригнва някакви алармс?"

3. Смесена група тийнейджъри гледат нещо в таблет, чува се глас "ОФФ БЕ, казвам ти, това е манипулация да МУ ПРАВЯТ ПР НА РАДЕВ БЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ"

4. Момче и момиче: "И щото останахме само двете накрая на теста, господина вика "Айде момичета ползвайте там ЕйАй да го довършвате и да си ходим"

5. И накрая, за да не ми кажете, че мразя само младите и не съм обективен: ~55 годишен чичка обяснява на 35-40 годишна жена как се допитал до ЧатДЖП (каква изненада) по ''правни въпроси свързани с осигуровки'', защото не искал да ''дава на тая скапана държава никакви пари''. След което ТРИЙСЕТ МИНУТИ ѝ обяснява за стоковата борса и крипто валути.

Честит Четвъртък.

Айде на протест, вдигнаха МОД преди няколко месеца, дефицитът пак ще е огромен.

Промоциите не са случайни

Ако някой знае кой е създателя, да сподели.

Здравейте!Преди някакво време един олигофрен, който си блееше на телефона се заби в мен отзад (нито съм набил спирачки нито нищо аз бях спрял и той се удари около 15 секунди след това.Както и да е излезна оценка от сервиза и в гражданската на съответният човек ми казаха, че ще покрият само половината??????След скандали ми казаха "кола на 10 години без каско, кво искаш" (първа година няма каско от както е взета понеже след 10 години с общо 1 инцидент и се събраха миналата година 2 ( 1 по моя вина) и се вдигна до неземни и безмислени суми.Днес гражданската отговорност ми преведоха 365 евро за ремонт, който струва 1450.Какъв е смисълът от тази гражданска отговорност по дяволите.1100 евро по-малко за катастрофа, в която аз нямам ГРАМ вина.Имам ли как да си изобщо да си търся правата

Как ще наричате жените, които си продават телата за плътски удоволствия, прост*тутки? Те са просто бизнесдами и вие сте гнусни инсели, чиито уши не са докоснали други вулви освен тези на майките си /s

Покрай целия медиен цирк с Ива Михайлова реших да видя какво мислят/казват от другата страна на границата и искам да ви кажа че май е време да затваряме r/bulgaria. Няма да ги стигнем никога по тролене и тъпи постове.

Явно небете е беззащитно. Рано или късно Путин ще направи нещо смешно.

Здравейте, М25 съм и наскоро започнах нова работа, където работя с прекрасни хора и професионалисти. Общо взето съм в женски колектив и се разбирам с всички и цялостно работната атмосфера е много положителна.

Имам, обаче, една колежка, която е на моята възраст (най-младите в колектива сме) и ме навестява често, говорим и неща свързани с работа, помагаме си, говорим и по-общи теми и дори понякога лични. С времето я насочих към това сама да ми каже, че си има приятел, макар и да бях почти убеден. Това ме успокои и се замислих колко по-добре е в такива случаи двама души да поддържат отношенията си "платонични", тоест да не прекрачват определени граници и да не хлътват помежду си.

Много я харесвам като човек и вярвам, че можем да сме много добър тандем за в бъдеще. Много е мила, всеотдайна и според мен също негласно одобрява подобна близост. Когато се засечем по коридорите или дойде в моя кабинет винаги грейва една усмивка на лицето й, понякога се закача, шегуваме се помежду си и т.н.

Какво мислите за този тип взаимоотношения? Мислите ли, че подобна връзка е много по-устойчива във времето, отколкото романтизирането й и евентуалния й разпад след време, което не е за предпочитане предвид условията?

Имам висше образование и професия, която изисква дълги години учене. Идвам от консервативно семейство и съм постигнал доста, с което се гордея.

Преди няколко години, на рождения си ден, признах на майка ми, че съм гей. Беше едно от най-трудните неща в живота ми. Разплаках се, бях ужасно притеснен как ще го приеме.

Не го прие добре. Първо каза, че не е вярно, че си го внушавам. Цяла нощ не спа. На следващия ден се разплака, после предложи да ме води някъде „на лечение“. След това каза, че е жалко за всичко, което съм постигнал. Ако бях строител или овчар, поне нямаше да е такъв срам, ама точно на мен ли трябваше да се случи. Каза ми и че ако брат ми и жена му разберат, няма да ме допускат до децата си.

Известно време изобщо не ме търсеше, нито се обаждаше, нито пишеше. После дойде период, в който стана много строга: „Ще се прибираш всяка седмица, никъде няма да ходиш, само при мен ще стоиш.“ Бях на 30 години.

Казвах си, че е в шок, че ще ѝ мине и с времето ще го приеме.

Сега тя не споменава нищо. Абсолютно нищо. Все едно този разговор никога не се е състоял. Имам сериозна връзка, а тя никога не е попитала за нея.

Работата е там, че майка ми винаги ме е обичала и ме обича и сега. Грижи се за мен, интересува се от всичко в живота ми, освен от тази част. Точно това не мога да проумея. Животът е кратък и виждам всеки ден колко бързо може да свърши. Как не може да си каже: „Синът ми ми отвори сърцето си. Мъж на 30 години се разплака пред мен. Явно е страдал и го е крил в себе си години наред.“ Как тази мисъл не я е накарала нито веднъж да ме потърси, да попита нещо, да се опита да разбере? Разбирах шока в началото. Но три години мълчание не мога да разбера.

Щастлив съм. Имам си всичко. Не се разпадам. Но това си стои в мен. Когато се прибирам при семейството си (живеят в друг град), се чувствам като в капан и самочувствието ми пада. Вече не се прибирам толкова често. Мои приятели също се разкриха пред майките си. И те минаха през шок, но накрая им казаха: „Ти си моят син и те обичам такъв, какъвто си.“ При мен това така и не се случи.

Не питам толкова какво да правя. По-скоро ми е интересно как виждате цялата ситуация отстрани. Как бихте си обяснили поведението на майка ми? Вие как бихте реагирали на нейно място?

Разбирам, че в България средата е консервативна, а темата за гей хората от години е превърната в политическа дъвка. Но аз не говоря за политика, нито за крайности или за хора, които се възползват от темата по един или друг начин. Говоря за реалния живот. Ние сме истински хора и сме такива по рождение. Има ни навсякъде: в семействата ви, в болниците, в училищата, на работа до вас. Ние сме синове, дъщери, братя, сестри. Живеем, работим, обичаме и сме част от съдбите на хората около нас. Не искаме нищо особено, освен да бъдем видени. Да чуем, че имаме място, и то най-вече от хората, които обичаме.

От край време си харесвам по-пълни жени, примерно ако е 160 см най-харесвам 65-70 кг, 170 см - 80 кг и т.н. През лятото като си бях в Брацигово майка ми ме хвана на телефона, че имам снимка на заоблена мексиканка и оттогава започнаха да ме клюкарят, дори на съседката казали, че синът им "харесва дебели жени". Почнаха да ми препоръчват да съм идвал към България да се виждам с дъщери на съседи. Всички слаби 50-55 кг, фармацевтки, човешки ресурси, маркетоложки в София. Ама не ме привличат. Други пък почнаха да ме питат - "абе ти гей ли си бе, какво става кога ще доведеш някоя жена, колко ще те чакаме бе".
Заговарям латиноамериканки по мой вкус в Мадрид, но ме избягват. Почнах и слаби жени да заговарям колкото да намеря някоя, но и те бягат. На чуженките казвам, че съм от България, жител на ЕС и че имам къща на три етажа в България, но никоя не обръща внимание.

Мн бързо медиите в Бг спряха да коментират някои личности. Помните ли и някой знае ли какво стана с издирвания от последните избори Даниел Славов Дънката. Свързан с купуване на гласове на последните избори както и с присвояването на държавни имоти край Варна заедно с Гери Никол?

Ненавиждам да дишам пушек от цигари, но все по-често се случва пушачи да седнат и да запалят до теб на спирка, или да седнат буквално до твоята пейка от близката ти страна и всичкия пушек да идва в теб и дори не се съобразяват да се преместят така че да не те опушват. Не съм инвестинг, хич не ми пука че те се тровят или тровят близките си вкъщи, техен избор, но защо никаква съобразителност към останалите? Трябва ли да се въведат по-строги правила и забрани

На 3 август 2026, се преместих в София. Преди това, около 2 месеца, си търсих работа, в София, и 1 месец жилище, защото повечето ме задължаваха, да съм тук, за да ме наемат.. да ама не. Отказах на около 4-5 места, за по-добри условия и повече заплащане, на други места, но там ме бавеха с обратната връзка и все още нямам работа.

От малко село съм, на 130км, и пътуването е много сложно. Нямам кола и книжка.

Като разберат, че първа работа, съм започнал едва на 23г (януари 2026), изглежда несериозно и че не съм наред. Имам завършено професионално образование и започнато висше, но спряно в 3-тата година. За всичко си има причина, не защото съм психично-болен... От свитост и срам, грешни избори, поети пътища на други хора и доверие в тях, без свое мнение и мислене, сам си забавих живота. След това, се забих на село и бездействах 2г. Не съм пушил и употребявал наркотици никога, не пия и съм спокоен човек.\
Тепърва, тази година, започнах да живея, но е много трудно. Почти нямам житейски опит, живях затворено. Все едно, сега съм на 18г, завършил училище, но имам някакви знания и опит.

Работих като касиер на 2 места. Помагах за подредбата на склада, както и за стоката в магазина, аранжировката също. Върших повече, отколкото ми се плащаше. Не продължих, защото все пак, пътувах от село до града и нямаше как да съм на разположение, казаха ми да си подпиша молбата за напускане, нямали нужда от човек на 4ч.

Търся си нещо (€1000 нето, поне минимум), което да плаща наема (€500), сметките (около €50) и да ми остават пари. Гледах в склад, защото условията са много добри (храна, транспорт, карта за градския и за спорт, облекло), но нямам опит. Имам добри компютърни познания, мога да работя с Microsoft Office пакета. Знам английски добре. Знам как се работи с повечето инструменти. Уча се бързо. Любопитен съм и обичам да бърникам, така разучавам как нещо работи и го научавам. Чистник съм, перфекционист, което понякога ме бави. Старая се, нещата да са подредени и изрядни. Не мога да казвам не. Нямам проблеми с хората, комуникацията малко ми куца. Може да съм бавен, понякога, но не съм прост. Само трябва да ми се даде възможност, да започна от някъде, за работа и в живота. Бих изкарал шофьорка книжка за категория В (нямам кола и пари) и свидетелство за управление на мотокар.

ПП.: Този път не използвах ChatGPT, за да ми структурира текста. Обикновено му давам информацията, той да формулира всичко. Мога и сам да пиша, но не си вярвам достатъчно, че имам уменията и премислям кое ще е най-добре и ще изглежда безупречно, без грешки.\
Страхът от провал и съдене, ме тормози.😢

Здравейте, хора. На 24 години съм и имам нужда от малко странична гледна точка, защото усещам, че съм стигнал стената.
Наскоро ми се насъбраха твърде много неща наведнъж – преминах през много тежка, токсична раздяла след 2 години връзка, предателство от близък приятел и пълен срив на нервите. В момент на паника, отчаяние и напуснах предишната си среда и започнах нова работа, защото вече ми беше писнала старата работа след 5 години стаж там. Освен това се оказа, че взимам само 100€ над останалите, а извършвах всички възможни дейностти на това работно място. Проблемът е, че новата работа изобщо не е за мен. Изключително еднообразна е, а на мен ми липсва живата комуникация с хора. Изискванията на шефа постоянно се сменят – първо искаше едно, сега съвсем друго. Чувствам се смазан от „синдром на самозванеца“ – хората около мен казват, че се справям, но аз вътрешно имам чувството, че ми надценяват възможностите и се заблуждават за мен.
Големият проблем е, че не** мога просто да тегля една майна и да напусна,** защото** имам кредити за **плащане. В капан съм между финансовите задължения и пълното емоционално изтощение.
Търся съвет от хора, които са били в подобна ситуация. Как се издържа психически на работа, която ненавиждаш и не е твоята, когато си длъжен да останеш заради сметки/кредити? Как да организирам търсенето на нещо ново (с хора/динамика), докато съм с нулева енергия?
Благодаря на всеки, който ще отдели време да драсне някой ред.

Priceless Sofia / LUX RIDE LTD — €5,000 withheld, looking for others with similar experiences

We want to sue Priceless Sofia / LUX RIDE LTD over what we believe was a scam, and we’re looking for other affected customers to compare experiences and evidence.

We rented through Priceline in August 2026. The quoted €3,000 deposit became €5,000 at pickup. We were told this was only a temporary card reservation, but it was actually charged.

After returning the car, they claimed damage we did not cause. Their claims changed when challenged, and they failed to provide the full documentation needed for our insurance claim, despite telling us our cover was accepted. Our €5,000 has still not been returned. Contacting the Sofia branch, Priceless head office and Priceline has not resolved this.

We intend to pursue the European Small Claims Procedure. If that does not resolve the matter, we want to explore broader legal action with other affected customers.

Has anyone here experienced something similar with Priceless Sofia or payments appearing as LUX RIDE LTD?

Please share your story in the comments so we can keep the discussion together. You can also send a Reddit message or email [pricelessscam@gmail.com](mailto:pricelessscam@gmail.com) if you prefer to speak privately.

Useful details include your rental dates, the amount withheld, what happened and whether you recovered your money. Please keep personal information and unredacted documents out of the public thread.

Здравейте, не знам къде другаде да задам този въпрос.
На някой случвало ли му се е да вземе голяма доза карбамазепин/ дипенхидрамин(на запад продаван с името Benadryl) и освен очакваните за тази субстанция паяци, сенки “grainy” текстури, да види и фигура, която се представя за Песъка? Много хора в erowid и психонавтски събредити казват, че виждат така наречения hat man, сянка на мъж с шапка с голяма периферия, обикновено в някой тъмен ъгъл. Когато видях силует на мъж, първо реших, че е той, но нямаше шапка и в този момент - не знам дали се представи или просто знаех - осъзнах, че това е Песъка. Адски много се изплаших, че ще ме издаде на ченгетата, реално няма за какво да ме издава (вече), но бях много неадекватна и ме хвана параноя, защото всичко, което знам за него е, че е ухо. На някой друг случвало ли му се е да вижда Песъка в халюцинация, сънна парализа, сън?
Исках да попитам в събредити на такива теми, но там англоговорящите няма да знаят кой е Песъка и ще ми е много трудно да им обясня.

Днешното видео Питър Зейхан е посветено на Черно Море. И смята ,че корабоплаването там е пред колапс. Може би е прав. Ако е така трябва ударно да се строи железопътен път към Гърция.

https://www.youtube.com/watch?v=_tmIWrWuDZY

Не е ли бигбизнис 101 да не се вреш при конкуренцията